|
 През 17-ти век първоначално тя се монтирала като допълнителна седалка към конструкцията на креслото. На нея обикновено сядали жените и малките деца. Два века по-късно вече се очаквало от възпитания млад човек да сяда само върху ниската мебел в присъствието на по-възрастни. През целия Викториански период това била предпочитана мебел и до края на века вече имало табуретки в осем различни стила. Апогея си чаровните мебели от този вид достигнали по времето на крал Луи XV, когато отоманки с тънки, извити крака станали неразделна част от салонното обзавеждане. Обикновено се изработвали от черен орех с дърворезба на цветя. Розовият цвят също бил много модерен по онова време. Табуретките, които се правели с дълги крака постепенно започнали да се използват като отделна мебел, която служела като място за сядане пред тоалетката или пианото.
Правели се и ниски табуретки с големината на канапе с две места за сядане.
Много разпространен стил табуретки били и тези, наподобяващи формата на пискюл от турска чалма. Те нямат крачета, а са с цялостна конструкция покрита с мека тапицерия. Днес ги наричаме пуф.
Комлектът от кресло и табуретка в същия стил довел по-късно до създаването на лежанката и шезлонга.
|
